Самотата в мене се влюби и заля ме с море от тъга...Сутрин с хладни целувки ме буди, с пръсти ледни ме гали в нощта...Любовта й изгаря ме жива - всеки миг, всеки час, всеки ден...Аз умирам, а тя ми разкрива чувства истински, силни към мен... Прегърни ме, Любовнице тъжна! Знам., за тебе родена съм аз! Ще се любим - отчаяно, нежно... Ще сме си верни до сетния час...